Tate Head of Coffee: Какво спори за разкриването на заплащането за сблъсъка на „високата“ и „ниската“ култура

Галерията Tate в Лондон, Англия. „Tate Gallery, London, Undated“ от Nathan Hughes Hamilton е лицензиран по Creative Commons (CC BY 2.0).

Когато Tate рекламира за нова „глава на кафе от Tate“ наскоро, изброявайки заплата в размер на 39 500 британски лири плюс бонус , свързан с продажбите , в Twitter и при новините над това колко високо е заплащането, имаше хор от възмущение.

Тъй като заглавията се съсредоточават върху заплатата, която се предлага, покритието сравнява това с заплатата на уредниците на галерията. Грейсън Пери туитира „ Аз се отказвам, те спечелиха “, като предполага, че това е окончателното понижаване на изкуствата пред все по-комерсиалната логика.

В Лондон средната годишна заплата за кураторите е в района на 37 373 британски лири , макар че може да бъде толкова ниска, колкото 17 524 британски лири - доста под Лондонската жизнена заплата от 20 963 британски лири .

Както Алън Лейтън , национален секретар на профсъюзния проспект, заяви: „Подчертаното несъответствие в заплащането е остро напомняне, не че за кафето се плаща твърде много, но че висококвалифицираните музейни специалисти се плащат твърде малко.“ В своя защита Тейт отбеляза, че по-добро сравнение би било с лидера на кураторския екип, който ще спечели между 40-50 000 паунда, в зависимост от размера на отбора.

С кого се изправяме, Пери или Тейт, зависи както от детайлите на работата, така и от това как оценяваме различните видове работа.

Икономическа теория: пазар или труд

Разглеждайки подробно описанието на длъжността , ръководителят на кафето отговаря за двама мениджъри и техните екипи, включително служителите на кафето във всичките четири галерии на Тейт и вътрешното им печене в Tate Britain. Работата включва управление на веригата за доставки на кафето им и установяване на връзки с производителите по целия свят, за да се гарантира, че кафето на Tate е не само от качеството, очаквано от клиентите в галериите, но и етично снабдено в съответствие с проекта за равенство на половете на Tate , който насърчава по-справедливо споделяне на доходите и подкрепя жените производители.

Накратко, работата изисква опит в печенето, варенето и дегустацията на кафе, както и в управлението на хора и глобална верига на доставки. Като се има предвид, че 40 000 британски лири може да не са толкова прекалено висока заплата, просто граничат с най- добрите 20% от работещите във Великобритания .

Това ни оставя пред въпроса как ценим самата работа. В икономическата теория основната определяща стойност е пазарът. Когато търсенето и предлагането се пресичат е естествената цена за стока, независимо дали чаша кафе, произведение на изкуството или служител.

Съществува обаче различна теория за стойността, която се връща към шотландския икономист Адам Смит и е популяризирана от Карл Маркс: трудовата теория на стойността . Това подсказва, че в крайна сметка стойността на дадена стока се определя от това колко много работа върви за нейното производство. Приложена към заплатите, тази теория предполага, че периодът от време, който преминава в разработването на определен набор от умения и знания, в крайна сметка определя стойността на служителя.

Лекарят например "струва" пет години медицинска степен, както и "стойността", натрупана от техните учители, и болничното оборудване, което са използвали в своите проучвания, и обучението на работното място след дипломирането им. Това оправдава сравнително високото заплащане на лекар в сравнение с останалите завършили: повече пари и усилия са инвестирани в обучението им.

Независимо дали смятаме стойността на кафето по отношение на ролята, която изпълняват, или обучението, инвестирано в тях, те вероятно имат сходна стойност като ръководителя на кураторския екип. Нито изисква специализирана степен, но и двете изискват значителен опит, управленски умения и експертни познания в конкретна област на естетическото оценяване.

Това може би ни дава по-интересен отговор на въпроса защо имаше такова възмущение относно иначе разумния компенсационен пакет, предлаган на главата на кафето: някои форми на култура са почитани по-високо от други.

Подобна културна стойност

Както социологът Пиер Бурдьо твърди през 80-те години, социалната класа е продукт на вкус и преценка, колкото е икономическо богатство. В разказа на Bourdieu естетическите предпочитания посочват място на класа пред хората. Способността да се оцени хубавото френско вино, класическата опера или модерното изкуство, всичко това придава статут и престиж на човек.

Вкусовите и естетически предпочитания се научават за дълъг период от време и се превръщат в навици, които се обучават в нашите тела и придават „културен капитал” на човек. Този културен капитал (това, което харесваме), наред с икономическия капитал (това, което притежаваме) и социалния капитал (който познаваме), определя социалноикономическия ни статус .

Традиционно културният капитал е бил свързан с видовете "висока" култура, свързани с висшите класове. Както напоследък спори културният теоретик Ричард Окейо , това обаче се променя.

За по-младите поколения добрият вкус не се ограничава само до „висока“ култура като опера, френско вино и галерийно изкуство. Вкусовете им са по-широки и по-отворени, което кара някои да ги наричат ​​„културни всеядни” . За всеядните разликата между висока и ниска култура е по-малко важна от различията в определена категория. Тази теория предполага, че толкова културен капитал може да бъде демонстриран в оценката на рап музиката, занаятчийската бира или занаятчийския бургер, както при класическата музика, хубавото вино или хай кухнята. Тези различия имат и икономически последици.

Пинта занаятчийска бира може да струва повече от 20 британски лири , а най-скъпото от кафетата се продава на дребно на повече от 80 долара (61 британски лири) на чаша . Способността за разбиране и създаване на тези различия в „ниската“ култура става толкова важна, колкото и във „високата“ култура.

Подобно на уредник, новият ръководител на кафето на Тейт ще бъде оценен като културен посредник - някой, който оформя и обяснява стойността на културното благо - колкото повече, ако не и повече, отколкото за уменията им за печене на кафе. Това, че това се смята за толкова заплашително за художници и куратори, говори толкова за промяната в културната сила, колкото и за относителното заплащане.